Ратифициране на Първата поправка

Ние, народът…

Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.

История

На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за независимост с която 13 британски колонии в Америка се отделят от Кралство Великобритания, за да сформират Съединените Американски Щати. Следва емблематичната Война за независимост, която приключва с появата на новата държава. През периода 1783-1789 г. плантацията на Джордж Вашингтон – Маунт Върнън става интелектуален кръстопът за политически идеи, които помагат да се създаде Конституцията на САЩ.

Съгласно Конституцията на САЩ, приета през 1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти.

В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който Федералното правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт: Конгрес на САЩ. Висш орган на изпълнителната власт: Президентът на САЩ. Висш орган на съдебната власт: Върховният съд на САЩ.

Един от главните принципи в конституцията е, че всички хора са равни пред закона и са защитени от него по един и същ начин. Също така, всички щати са равни и никой от тях не може да иска по-специално отношение от управляващите.

Ратифициране на Първата поправка

В отговор на различни запитвания относно Законопроекта за правата, на 15 декември 1791 г., девет щата ратифицират първите десет поправки към Конституцията на САЩ от 1787 г. След приема на три-четвърти от 13 щата, формиращи тогава обединението, поправките стават част от Конституцията.

Членовете на Конституционната конвенция са многократно критикувани за това, че дават на националното правителство прекалено много сила, в противовес на малката гаранция на индивидуалните свободи и защита на отделните щатски права. Дори привържениците на Конституцията осъзнават необходимостта от подобни поправки. През 1787 г. Томас Джеферсън, като министър на Франция е свидетел на вредите от абсолютната монархия, пише на Джеймс Мадисън, че: “законопроект за правата е това, което ще защити хората от всяко правителство на земята”. Привърженикът на Джеферсън, Вирджиниан, често наричан Бащата на Конституцията, има решаваща роля в оформянето и приемането на Конституцията. Необходимостта от поредица гаранции на индивидуалните и щатските права е толкова силна, че Конституцията, сама по себе си, не получава необходимото одобрение на три-четвърти от щатите, докато не се дава увeрeние, че основополагащите поправки ще бъдат приети.

Първият Конгрес на Съединените щати, свикан в Ню Йорк на 4 март 1789 г., разглежда 145 предложения за поправки. На 25 септември влизат в сила 12 от тях. Десет са известни под общото название Закон за правата или Първата поправка, един от основополагащите документи на човешките свободи.

150-та годишнина от приемането на Закона за правата през 1941 г. намира света въоръжен срещу тоталитарното подтисничество на Оста (Рим, Берлин, Токио). През януари 1941 г. президентът Франклин Д. Рузвелт разширява гаранциите на закона, като прокламира свобода на словото, религията, личността и освобождение от страха като изконни права на всички народи по света. По-късно, през същата година, той определя 15 декември за ден на Закона за правата и приканва американците да го почетат с подходящи патриотични церемонии. Президентството издава прокламация 15 декември да се празнува ежегодно от 1962 г. като ден на Закона за правата, с изключение на 1967 и 1968 г., и губернаторите на редица щати предприемат подобни действия.

Галерия от книги по темата из фонда на Американска читалня

Comments are closed.